14 нояб. 2010 г., 15:01

Приятелство

972 0 0

Здравей, приятелю,

толкова неща споделихме...

Дадохме, получихме и научихме

заедно.

Животът не се живее по учебник.

Грешки и възход,

нужда и охолство.

Колко взехме

и, всъщност, какво ни остана на поредната магистрала...?

Гледаш ме с други очи,

от което  боли.

Твоите действия на нежност и грижа преди сега са походи във война,

която сам си измисли.

Има ли смисъл да остана,

отбранявайки се,

или да си тръгна сега,

когато все още не сме се наранили достатъчно?

Животът е учебник, в който всеки ще запише своите истини...

Приятелю, прости ми, ако греша.

Предателю, колко от болката, която искаш да ми причиниш, ще те задоволи...?!

Избирам да не разбера!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...