14 нояб. 2010 г., 15:01

Приятелство

974 0 0

Здравей, приятелю,

толкова неща споделихме...

Дадохме, получихме и научихме

заедно.

Животът не се живее по учебник.

Грешки и възход,

нужда и охолство.

Колко взехме

и, всъщност, какво ни остана на поредната магистрала...?

Гледаш ме с други очи,

от което  боли.

Твоите действия на нежност и грижа преди сега са походи във война,

която сам си измисли.

Има ли смисъл да остана,

отбранявайки се,

или да си тръгна сега,

когато все още не сме се наранили достатъчно?

Животът е учебник, в който всеки ще запише своите истини...

Приятелю, прости ми, ако греша.

Предателю, колко от болката, която искаш да ми причиниш, ще те задоволи...?!

Избирам да не разбера!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...