14.11.2010 г., 15:01

Приятелство

969 0 0

Здравей, приятелю,

толкова неща споделихме...

Дадохме, получихме и научихме

заедно.

Животът не се живее по учебник.

Грешки и възход,

нужда и охолство.

Колко взехме

и, всъщност, какво ни остана на поредната магистрала...?

Гледаш ме с други очи,

от което  боли.

Твоите действия на нежност и грижа преди сега са походи във война,

която сам си измисли.

Има ли смисъл да остана,

отбранявайки се,

или да си тръгна сега,

когато все още не сме се наранили достатъчно?

Животът е учебник, в който всеки ще запише своите истини...

Приятелю, прости ми, ако греша.

Предателю, колко от болката, която искаш да ми причиниш, ще те задоволи...?!

Избирам да не разбера!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...