28 февр. 2014 г., 00:53  

Приятелю

611 0 2

/на моите приятели/

 


Надникни в моите очи

и оттам вземи си храброст -

да не те е страх да полетиш

в тъга или пък в радост.


На устните сложи усмивката,

ако нямаш, давам ти от мойте -

от ъгълчето вземай, от извивката

избери си смело и не бой се!

 

От ръцете ми - прегръдка

подарявам най-сърдечно, 

а от дланите измъквам

обич и частица вечност,

 

за да бъдеш винаги до мене

част от себе си ти давам...

Кратък е животът, няма време 

и без теб не искам да оставам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Гавриле...
  • Много приятно се лее този стих! Приятелите ти са късметлии с такова прекрасно посвещение

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...