30 нояб. 2005 г., 14:04

Приятелю...

1.4K 0 4

Приятелю...

 

Приятелството ти ме кара да се усмихвам

и така по-приятен е и въздуха, който вдишвам.

Сега имам някой, с който да споделям

и мечтите и успехите си да разделям.

Вече няма да я има тази самота,

а само споделена и искрена веселба.

И знай, потрябвам ли ти аз,

ще бъда до тебе в този час.

Защото приятелството се цени високо

и влиза в сърцата  на дълбоко.

Благодаря на тебе за това,

че си приятел на мойта душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....