Признание
Не крия, че искам поет по душа да живее в дома ми,
и нека да казват, че думите не хранели къща,
не крия, че искам някой да гледа детето ми като свое,
не крия, че все още помня предишни пристанища.
Не крия, че мога да чакам с години за белите сънища,
с очите на скитница, и плът поизносена в липса на блудност,
не крия как лесно превръщам се в просеща с дневната липса,
за малкото обич, за нещо, с което да дишам за миг до сърцето ти.
Не крия, че гледам света отстрани на познатите тежести,
и бурите имат за мене различна, по-друга следа,
не крия, че нямам останали корени, и път в мен за връщане,
не крия, че изплащам със години от лихви, на нова цена.
Не крия, че някак със времето всичко обръща се,
и почваш да виждаш живота почти като нещо насън,
не крия, че трудно лекувам във себе си вярата в хората,
не крия, че не мога да живея вече сама.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Василева Все права защищены
