Вървиме двама през града
навели поглед в тъмнината.
Не говорим нии за самота, но
сякаш плаче тя сред тишината.
Вървим с ръце студени
без да знаем , дали и утре ще сме пак така,
защото във нощта за други нии мечтаем,
но съдбата нас събра.
Не можем двама нии да сме щастливи!
Обичам друг във този свят,
а може би, и ти ме лъжеш, че не търсиш, и не чакаш друга
в този час?