23.08.2019 г., 20:32 ч.

Признание 

  Поезия » Любовна
522 0 0

Вървиме двама през града

навели поглед в тъмнината.

Не говорим нии за самота, но

сякаш плаче тя сред тишината.

 

Вървим с ръце студени 

без да знаем , дали и утре ще сме пак така,

защото във нощта за други нии мечтаем,

но съдбата нас събра.

 

Не можем двама  нии да сме  щастливи!

Обичам друг във този свят,

а може би, и ти ме лъжеш, че не търсиш, и не чакаш друга 

в този час?

© Анна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??