Крия се в книги пълни с прах,
спомням си се такава каквато бях
- някогашното миличко дете,
което никой не успя да разбере.

В сънищата си бягам и се крия,
от проблемите и светката помия.
Търся сигурност и утеха.
Изтръпвам пред ужаса на неуспеха.

За това  не се опитвам да сторя нищо сама,
да намеря своето щастие и свобода.
Трябва да направя коренни, безкомпромисни промени,
да престана да живея с мечти и увехнали спомени!

Да се преборя със старите си страхове
и усилено да творя и пиша стихове.
Да бъда силна, смела и добра,
кристално чиста, прозрачна като сълза!

Питам се кога ще сваля маската от моето лице
и ще бъда свободна да се смея от все сърце?!
Да започна своя нов живот да градя
с Божията помощ, вярвам че ще успея!

         ..............................................

И ето ме
застанала зад дантели от цигарен дим,
без маска и без грим,
ридая в купчина от пепел в този час.
Да!Това съм самата аз!
Истината толкова боли.
Обичай ме, но да бъда такава, каквато бях не ме моли!