19 мая 2011 г., 14:12

Признавам

1.4K 0 3

Признавам

 

Обещавах на себе си някога,

че ще спра да се влюбвам в очи,

че няма от страх да обичам,

че не искам любов от лъжи.

 

Убеждавах душата си някога,

че е мъртва сред живи мечти,

че ù отива самотна и горда,

дори си повярвах... почти.

 

Изричах пред себе си някога

думи пълни с "не", вместо "да",

любовта  отричах, заклеймявах я

и изгубена пак към нея вървя.

 

Пред себе си трудно признавам,

имам нужда от последна любов,

укротена до живот да притихна,

признавам, целият свят е любов.

 

Анелия Дойчева  17.05.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анелия Дойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Целият свят е любов"
    Харесах!
  • Прекрасен стих! Поздрави и прегръдки мила Анел !С обич !
  • Прекрасно!
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src=" http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif" border="0" /></a>

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...