Признавам
Признавам
Обещавах на себе си някога,
че ще спра да се влюбвам в очи,
че няма от страх да обичам,
че не искам любов от лъжи.
Убеждавах душата си някога,
че е мъртва сред живи мечти,
че ù отива самотна и горда,
дори си повярвах... почти.
Изричах пред себе си някога
думи пълни с "не", вместо "да",
любовта отричах, заклеймявах я
и изгубена пак към нея вървя.
Пред себе си трудно признавам,
имам нужда от последна любов,
укротена до живот да притихна,
признавам, целият свят е любов.
Анелия Дойчева 17.05.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Дойчева Всички права запазени
