24 мая 2013 г., 10:42

Проблемът на еднодневката

627 1 6

Една еднодневка се събудила разтревожена.

Мислела, че има сериозен проблем.

Съмнявала се, че е добре разположена

в слънчевия, еднодневен Едем.

Докато тя в тревога се терзала,

Слънцето по небето вървяло.

Вечерта със мрак дошла

и еднодневката прегърнала смъртта!

И ние, като нея, напразно се терзаем,

за неща, от които не разбираме и нищо не знаем.

И докато в тревоги живеем си дните,

шансовете ни за щастие неуловени отлитат...

Така си отиваме! Неосъществени!

С чувства разсипани! Изпепелени!

Не осъзнаваме, че имаме броено време

и щастие, което чака да го вземем!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изяла съм буква от името ти и се извинявам. Сред първите публикации са онези, които най - си харесвам.
  • Ами сега попадам на творбата, за мен не е назад Все пак аз съм тук от 5 месеца
  • Дни! Какво те върна толкова назад във времето? Благодаря за това усилие, за коментара, разбирането и за любими! Наистина!
  • Хареса ми - поучителна история, събрана в живота на една еднодневка! Замислящо и много вярно! Поздрави
  • !8

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...