Вперил поглед в бъднината
и пред теб е нов живот,
сякаш слънцето изгрява
след вечната полярна нощ.
Посока нямаше пред мен
и бях поредната в тълпата,
умът е озверен, сърцето бясно,
но душата освети тъмата.
Юмрукът се отпуска бавно
и с високо вдигната глава,
показвам на света коя съм
нямам други аз лица.
© В.К Все права защищены