Oct 24, 2019, 10:09 AM

Пробуждане

  Poetry
686 0 0

Вперил поглед в бъднината
и пред теб е нов живот,
сякаш слънцето изгрява
след вечната полярна нощ.

 

Посока нямаше пред мен
и бях поредната в тълпата, 
умът е озверен, сърцето бясно, 
но душата освети тъмата.

 

Юмрукът се отпуска бавно
и с високо вдигната глава,
показвам на света коя съм
нямам други аз лица.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В.К All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...