28 февр. 2005 г., 19:39

Пробуждане 

  Поэзия
894 0 0

Живот, илюзия, съдба човешка
преплитат се във моята душа.
Останала в безвремието на
фалшиви и безлични грешки
днес бягам аз от свойта самота.


Звънят камбаните на мрака,
докоснали тъй нежната ми светлина.
Безброй искрици заблестяха
в поробената ми душа.


В любовта откривам свободата -
едно дихание далечно,
промъкнало се във нощта.
Усещам нежна топлината
на една приятелска ръка.

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??