8 февр. 2006 г., 12:55

Прочети

Поэзия

866 0 3

Докосна ме утрото с лъчите си
събудих се с мисълта,
дали съм истинска,дали съм
добрата майка,вярната жена?
Усмивка на детето си дарила,
съпруга вярна съм била,
а дали това ми стига
да бъда истински щастлива?
Какво ,какво не ми достига?
Защо все нещо липсва и се губи?
Кои са истински щастливи
изобщо има ли такива?
Въпроси хиляди нали,
но търсейки отговорите
изгубвам нишката,че щастието
се цени когато се изгуби.
Затова от днес реших
без многото въпроси.
Да ценя малките ,дребните неща.
Да се усмихвам,да се радвам
да бъда по-добра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Аз съм усмихнат човек,но вечно недоволна от себе си,
а колко му трябва на човек за да е щастлив-много мъничко.
Пожелавам на всички да сте поне мъничко щастливи!

2006-02-08T19:04:44+02:00
Dimi (Дими Фильова)

Хубаво послание, Джейни! Сега аз съм възхитена. Чудесно е да искаш да бъдеш добър - наполовина си го направил!

2006-02-08T18:07:14+02:00
Shmati (Дени)

повечето хора са толкова щастливи, а дори не го предполагат; и даже мрънкането, оплакването и драматизирането ги правят още по- щастливи все пак разнообразяват делника, изпълнен с хубавите малки, но досадни неща

2006-02-08T17:28:40+02:00