Прочети
Докосна ме утрото с лъчите си
събудих се с мисълта,
дали съм истинска,дали съм
добрата майка,вярната жена?
Усмивка на детето си дарила,
съпруга вярна съм била,
а дали това ми стига
да бъда истински щастлива?
Какво ,какво не ми достига?
Защо все нещо липсва и се губи?
Кои са истински щастливи
изобщо има ли такива?
Въпроси хиляди нали,
но търсейки отговорите
изгубвам нишката,че щастието
се цени когато се изгуби.
Затова от днес реших
без многото въпроси.
Да ценя малките ,дребните неща.
Да се усмихвам,да се радвам
да бъда по-добра.
събудих се с мисълта,
дали съм истинска,дали съм
добрата майка,вярната жена?
Усмивка на детето си дарила,
съпруга вярна съм била,
а дали това ми стига
да бъда истински щастлива?
Какво ,какво не ми достига?
Защо все нещо липсва и се губи?
Кои са истински щастливи
изобщо има ли такива?
Въпроси хиляди нали,
но търсейки отговорите
изгубвам нишката,че щастието
се цени когато се изгуби.
Затова от днес реших
без многото въпроси.
Да ценя малките ,дребните неща.
Да се усмихвам,да се радвам
да бъда по-добра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Аз съм усмихнат човек,но вечно недоволна от себе си,
