17 нояб. 2014 г., 18:40

Продадената майка

846 0 1

На България

 

Пред очите ми,

един народ съсипва Великата Държава...

Не искам да съм част от прост народ,

ни от ограбвана държава.

 

Дяконе не гледай ни отгоре - срами се, че

за тез гяури на бесило ти висял си.

Срам ме е от мен, че във твойто време не живял съм.

 

Балкане и ти ветровете не спирай

поле стани поне урагани ни докопат.

Рила нека те взривят и тебе

да те продадат не ме е еня.

 

Пирине величествен ти беше,

нека писти от асфалт ти носят бреме.

Нека Добруджа пробият сонди

тия дето я ораха - те умряха.

 

Нека Родопите нарежат,

нека продадат таз свята майка,

на Великите предадени,

нека превърнат я в утайка.

 

Дунав нека да пресъхнеш,

нека в злато те превърнат,

нека станеш златна мина,

за да има от какво да дърпат!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герасим Григоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Има интересни идеи тук. Неумело изразени, но интересни. Крайното отчаяние ражда и истини.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...