На България

Пред очите ми,

един народ съсипва Великата Държава...

Не искам да съм част от прост народ,

ни от ограбвана държава.

Дяконе не гледай ни отгоре - срами се, че

за тез гяури на бесило ти висял си.

Срам ме е от мен, че във твойто време не живял съм.

Балкане и ти ветровете не спирай

поле стани поне урагани ни докопат.

Рила нека те взривят и тебе

да те продадат не ме е еня.

Пирине величествен ти беше,

нека писти от асфалт ти носят бреме.

Нека Добруджа пробият сонди

тия дето я ораха - те умряха.

Нека Родопите нарежат,

нека продадат таз свята майка,

на Великите предадени,

нека превърнат я в утайка.

Дунав нека да пресъхнеш,

нека в злато те превърнат,

нека станеш златна мина,

за да има от какво да дърпат!