17.11.2014 г., 18:40

Продадената майка

844 0 1

На България

 

Пред очите ми,

един народ съсипва Великата Държава...

Не искам да съм част от прост народ,

ни от ограбвана държава.

 

Дяконе не гледай ни отгоре - срами се, че

за тез гяури на бесило ти висял си.

Срам ме е от мен, че във твойто време не живял съм.

 

Балкане и ти ветровете не спирай

поле стани поне урагани ни докопат.

Рила нека те взривят и тебе

да те продадат не ме е еня.

 

Пирине величествен ти беше,

нека писти от асфалт ти носят бреме.

Нека Добруджа пробият сонди

тия дето я ораха - те умряха.

 

Нека Родопите нарежат,

нека продадат таз свята майка,

на Великите предадени,

нека превърнат я в утайка.

 

Дунав нека да пресъхнеш,

нека в злато те превърнат,

нека станеш златна мина,

за да има от какво да дърпат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герасим Григоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има интересни идеи тук. Неумело изразени, но интересни. Крайното отчаяние ражда и истини.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...