Не зная как, за да ви стане ясно,

че всъщност за любов не моля,

да сторя нещо по-ужасно ли,

тъй както вие във живота? Моят.

Аз мога - казвам ви, повярвайте! 

Научих се на роли. Театрални. 

Научих се да бъда твърде краен, 

тъй колкото наивен ме окрадохте... 

Не искам никой да ми прави чудеса. 

Все още помня чашата със вино. 

И залъка, попарен от жлъчта, 

с която сладкото в душата ми горчиво е. 

Така, че продължавам да си тръгвам. 

Къде ли? Аз не зная. Не надничайте! 

Съдбата щом реши да ме завърне, 

ще е при някой, който може да обича... 

Стихопат. 

Danny Diester