114/ Тук всичко се е променило,
животът, селската съдба...
Нещата тук изглежат гнило,
дори видяни от страна...
И всичко тук е запустяло:
училището как е спряло,
сред бурени и сред треви,
с отдавна хлопнати врати.
Не виждам и деца чевръсти,
а виждам старци и жени,
тъгата радостта смени!
И всички си броят на пръсти!
Аз този грозен пейзаж
от детството не нося баш!
© Hristo Slavov Все права защищены