"Продължение" на първата ми книга

Poetry » Civic

702 0 0

114/ Тук всичко се е променило,

животът, селската съдба...

Нещата тук изглежат гнило,

дори видяни от страна...

И всичко тук е запустяло:

училището как е спряло,

сред бурени и сред треви,

с отдавна хлопнати врати.

Не виждам и деца чевръсти,

а виждам старци и жени,

тъгата радостта смени!

И всички си броят на пръсти!

Аз този грозен пейзаж

от детството не нося баш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0