"Продължение" на първата ми книга

Poetry » Civic

692 0 0

114/ Тук всичко се е променило,

животът, селската съдба...

Нещата тук изглежат гнило,

дори видяни от страна...

И всичко тук е запустяло:

училището как е спряло,

сред бурени и сред треви,

с отдавна хлопнати врати.

Не виждам и деца чевръсти,

а виждам старци и жени,

тъгата радостта смени!

И всички си броят на пръсти!

Аз този грозен пейзаж

от детството не нося баш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0