143/ Щом дойдеше хлада в октомври
и селото се за жълти,
за място есента за спори,
нагласата в теб се смени!
Щом видиш голите дървета
и калящите те полета,
сланата, гъстите мъгли
и порив в тебе се всели,
да не останеш във селото,
да гледаш зимните звезди,
и тръгваш в градските следи,
където търсиш по-доброто!
Преселиш ли се във града,
копнееш пак за Пролетта.
© Hristo Slavov Все права защищены