6 янв. 2017 г., 16:11  

"Продължение" на първата ми книга

610 0 0

46/ Каква бе моята задача!?

Не беше само да съм там!

И със отбора да се влача,

да спя с отбора и да ям!

Бях пръв помощник на треньора

и бдях над всички във отбора.

Дори се стигаше дотам,

на всички зъбките да знам,

да водя здравни досиета,

дори щом кихнат, аз да знам,

приятел да съм най-голям,

да отговарям за бюфета.

Дали са спали през нощта...

и още хиляди неща...

 

 

47/ Започнахме тъй да работим

и то със много силен „хъс”.

Не трябваше крака да клатим,

а да постигнем висок ръст!

Освен със мъжка гарнитура,

младежка трябва да притуря...

Направих своя кабинет

и тръгнах да вървя напред!

Снабдихме се с  медикаменти

за всяко зло, при нас дошло.

Работех с вдигнато чело

и бях без други конкуренти.

Туй бе така година-две

да найдем нашто „джапане”.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...