Jan 6, 2017, 4:11 PM  

"Продължение" на първата ми книга

  Poetry » Civic
605 0 0

46/ Каква бе моята задача!?

Не беше само да съм там!

И със отбора да се влача,

да спя с отбора и да ям!

Бях пръв помощник на треньора

и бдях над всички във отбора.

Дори се стигаше дотам,

на всички зъбките да знам,

да водя здравни досиета,

дори щом кихнат, аз да знам,

приятел да съм най-голям,

да отговарям за бюфета.

Дали са спали през нощта...

и още хиляди неща...

 

 

47/ Започнахме тъй да работим

и то със много силен „хъс”.

Не трябваше крака да клатим,

а да постигнем висок ръст!

Освен със мъжка гарнитура,

младежка трябва да притуря...

Направих своя кабинет

и тръгнах да вървя напред!

Снабдихме се с  медикаменти

за всяко зло, при нас дошло.

Работех с вдигнато чело

и бях без други конкуренти.

Туй бе така година-две

да найдем нашто „джапане”.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Slavov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...