25 янв. 2017 г., 13:58

"Продължение" на първата ми книга

1.1K 0 0

 67/ Тъй две години извървяха...

Надеждите добиха плът.

Амбициите ни не спряха,

напротив, имаха  свой път!

Световното бе в Доменика,

но гаф голям се предизвика...

И вместо чакан "хепи  енд",

сгрешихме смъртно, според мен!

Направихме погрешна стъпка:

и по команда на Йордан –

аз допинг трябваше да  дам!

Срещу началник не се бачка!!!

А между нас възникна спор...

Тъй той  заложи цял отбор!

 

 

 68/ Най- искрено сега ще кажа,

отпор получи той от мен,

но няма как да ви докажа,

че е  от мене  набеден.

Тогава той не ме послуша

и тъй затънахме до гуша!

И този чист до днес отбор,

запратен бе във заден двор!

Надеждите ни изгоряха

и от този божи ден,

за всички, не само за мен,

там пътищата ни се спряха!

С това не се изкарвам чист...

Това за мен е втори "бис"!!!

 

 

69/ И след като това се случи,

преди да идем във Медлин,

 и работата се закучи,

"пребараха" ни до един!

Не можех нищо да направя,

освен в сълзи да се удавя,

а пък треньора ни Йордан

да го замервам със таран!

Повтарям ви, аз не го исках,

защото знаех, че е гаф,

от допингите имах страх,

но с Данчо в спора не устисках!

Да се преборя не успях

и във това е моя грях!

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...