67/ Тъй две години извървяха...

Надеждите добиха плът.

Амбициите ни не спряха,

напротив, имаха  свой път!

Световното бе в Доменика,

но гаф голям се предизвика...

И вместо чакан "хепи  енд",

сгрешихме смъртно, според мен!

Направихме погрешна стъпка:

и по команда на Йордан –

аз допинг трябваше да  дам!

Срещу началник не се бачка!!!

А между нас възникна спор...

Тъй той  заложи цял отбор!

 68/ Най- искрено сега ще кажа,

отпор получи той от мен,

но няма как да ви докажа,

че е  от мене  набеден.

Тогава той не ме послуша

и тъй затънахме до гуша!

И този чист до днес отбор,

запратен бе във заден двор!

Надеждите ни изгоряха

и от този божи ден,

за всички, не само за мен,

там пътищата ни се спряха!

С това не се изкарвам чист...

Това за мен е втори "бис"!!!

69/ И след като това се случи,

преди да идем във Медлин,

 и работата се закучи,

"пребараха" ни до един!

Не можех нищо да направя,

освен в сълзи да се удавя,

а пък треньора ни Йордан

да го замервам със таран!

Повтарям ви, аз не го исках,

защото знаех, че е гаф,

от допингите имах страх,

но с Данчо в спора не устисках!

Да се преборя не успях

и във това е моя грях!