3 февр. 2023 г., 22:34  

Проекции 

  Поэзия
627 8 6

Оглеждал ли си огледало в огледало?
А после себе си - в най-първото от тях...?
В шпалир предават твоя мултиобраз.
Изгубваш го в  безкрайността.
Кое от всичките безброй лица е твое -
единственото истинско лице?
Навярно отговора няма да узнаеш.
Дъждът провира се ръждясал крокодил.

Към локвите
с преуморени от барабанене пръсти.
Мелодията на безбройни ламарини
от покриви и от олуци стича.
Самотна черна котка пътя ти пресича -
стрелочник на съдбата.
Сложи си кислородна маска,
за да дишаш.
Еверест се проектира в равнина.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Както винаги,Поздрави!!!
  • "Кое от всичките безброй лица е твое -
    единственото истинско лице?
    Навярно отговора няма да узнаеш."
    Поздравления, много силен стих, Поете!
  • Колко лесно е да изгубиш себе си. Понякога се случва в един миг... А да  намериш себе си е така трудно, понякога и години не стигат. Множество малки върхове са нужни да покорим по пътя си, а мечтаният Еверест се извисява все по - високо и по - далеко... Ти ме накара да се замисля върху твоя отговор -
    "Еверест се проектира в равнина"...🤔
    Много ми хареса стихотворението ти, Младене!
  • Отново се докосваш до сетивата със стиха ти, Младене! Поздравления и успех!
  • Оригинална метафора - огледало, огледано в друго. И образа ти, разпръснат на хиляди парчета се скита, за да си отговори на въпроси, за които нямаме отговор. И всички пътища са обвити в неизвестност. Вечно търсещия ти дух се рее в пространството. Хареса ми.
  • Може би животът ни кара, да приемаме и други образи и в стремежа си, да оцелеем, понякога изгубваме истинския си . В повечето случаи минаваме през кални локви, друг път, черна котка ни пресича пътя, за да дойде момента на нашето пречистване и да имаме смелостта, да се погледнем в огледалото и това ще бъде, нашия истински образ. Замисли ме, Младен!
Предложения
: ??:??