Оглеждал ли си огледало в огледало?
А после себе си - в най-първото от тях...?
В шпалир предават твоя мултиобраз.
Изгубваш го в безкрайността.
Кое от всичките безброй лица е твое -
единственото истинско лице?
Навярно отговора няма да узнаеш.
Дъждът провира се ръждясал крокодил.
Към локвите
с преуморени от барабанене пръсти.
Мелодията на безбройни ламарини
от покриви и от олуци стича.
Самотна черна котка пътя ти пресича -
стрелочник на съдбата.
Сложи си кислородна маска,
за да дишаш.
Еверест се проектира в равнина.
© Младен Мисана Все права защищены