Проекции
Оглеждал ли си огледало в огледало?
А после себе си - в най-първото от тях...?
В шпалир предават твоя мултиобраз.
Изгубваш го в безкрайността.
Кое от всичките безброй лица е твое -
единственото истинско лице?
Навярно отговора няма да узнаеш.
Дъждът провира се ръждясал крокодил.
Към локвите
с преуморени от барабанене пръсти.
Мелодията на безбройни ламарини
от покриви и от олуци стича.
Самотна черна котка пътя ти пресича -
стрелочник на съдбата.
Сложи си кислородна маска,
за да дишаш.
Еверест се проектира в равнина.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Както винаги,Поздрави!!!
-
"Кое от всичките безброй лица е твое -
единственото истинско лице?
Навярно отговора няма да узнаеш."
Поздравления, много силен стих, Поете! -
Колко лесно е да изгубиш себе си. Понякога се случва в един миг... А да намериш себе си е така трудно, понякога и години не стигат. Множество малки върхове са нужни да покорим по пътя си, а мечтаният Еверест се извисява все по - високо и по - далеко... Ти ме накара да се замисля върху твоя отговор -
"Еверест се проектира в равнина"...🤔
Много ми хареса стихотворението ти, Младене! -
Отново се докосваш до сетивата със стиха ти, Младене! Поздравления и успех!
-
Оригинална метафора - огледало, огледано в друго. И образа ти, разпръснат на хиляди парчета се скита, за да си отговори на въпроси, за които нямаме отговор. И всички пътища са обвити в неизвестност. Вечно търсещия ти дух се рее в пространството. Хареса ми.
-
Може би животът ни кара, да приемаме и други образи и в стремежа си, да оцелеем, понякога изгубваме истинския си . В повечето случаи минаваме през кални локви, друг път, черна котка ни пресича пътя, за да дойде момента на нашето пречистване и да имаме смелостта, да се погледнем в огледалото и това ще бъде, нашия истински образ. Замисли ме, Младен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
