3.02.2023 г., 22:34  

Проекции

1.2K 10 4

Оглеждал ли си огледало в огледало?
А после себе си - в най-първото от тях...?
В шпалир предават твоя мултиобраз.
Изгубваш го в  безкрайността.
Кое от всичките безброй лица е твое -
единственото истинско лице?
Навярно отговора няма да узнаеш.
Дъждът провира се ръждясал крокодил.

Към локвите
с преуморени от барабанене пръсти.
Мелодията на безбройни ламарини
от покриви и от олуци стича.
Самотна черна котка пътя ти пресича -
стрелочник на съдбата.
Сложи си кислородна маска,
за да дишаш.
Еверест се проектира в равнина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Както винаги,Поздрави!!!
  • "Кое от всичките безброй лица е твое -
    единственото истинско лице?
    Навярно отговора няма да узнаеш."
    Поздравления, много силен стих, Поете!
  • Отново се докосваш до сетивата със стиха ти, Младене! Поздравления и успех!
  • Може би животът ни кара, да приемаме и други образи и в стремежа си, да оцелеем, понякога изгубваме истинския си . В повечето случаи минаваме през кални локви, друг път, черна котка ни пресича пътя, за да дойде момента на нашето пречистване и да имаме смелостта, да се погледнем в огледалото и това ще бъде, нашия истински образ. Замисли ме, Младен!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...