Vessymark (Весела Маркова)
130 275
28 июл. 2018 г., 00:53

Произход 

  Поэзия » Другая
526 1 3

Произхóд

 

Наблизо тихичко поточе ромолѝ,

и сякаш нежна приказка разказва,

безброй камбанки в моите уши

оттекват звънко и потъвам във наслада!

Усещам дъхав, пъстроцветен мъх

нозете ми блажено как обгръща 

забравям за пътеката след себе си, 

за да последвам този полъх омагьосана!

Не виждам с моите очи, като по чудо, 

не се страхувам да вървя сама,

доскоро вярвах, чувствах се загубена,

а днес докосвам боса майката земя.

И като сокове живителни се влива

в жилите ми чисто нова кръв,

поела силата невидима,

сдвоена с моя произхóд.

Тъй дълго бягах във гора – обезлѐсена, 

не виждах нищо, залези, слънца...

край мен животът ми си отминаваше, 

а аз така и не протегнах му ръка.

Сега съм тук, на колене пред извора,

поглеждам в образа си променен, 

но някъде дълбоко скрито в ризата

потупва плахо посъбудено сърце!

 

 

© Весела Маркова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви за хубавите думи. Понякога мисълта създава чувства и представи, които съзнанието възприема за чиста истина. Една нощ моята мисъл ме заведе там, до поточето. Беше толкова живо и истинско, че дори сега го виждам като нещо изживяно в действителност. 😊

    ***обезлѐсената гора символизира опостушеността, с която възприемах света, в случая метафора, а залезите и изгревите бяха загубили своята очарователност. "Не виждах с моите очи"..., но се появи поточето, което ме събуди!
  • Много ми хареса! Поздравления и от мен!
  • Ако гората е обезлесена, би трябвало слънцето и небето да се виждат по-добре ( съжалявам ако изпадам в буквализъм)
    Стихчето е звънко и омайно като пролетно чуруликане. Остава особено приятно чувство.
Предложения
: ??:??