Произход

28 июл. 2018 г., 00:53

Поэзия » Другая

657 1 2

Произхóд

Наблизо тихичко поточе ромолѝ,

и сякаш нежна приказка разказва,

безброй камбанки в моите уши

оттекват звънко и потъвам във наслада!

Усещам дъхав, пъстроцветен мъх

нозете ми блажено как обгръща

забравям за пътеката след себе си,

за да последвам този полъх омагьосана!

Не виждам с моите очи, като по чудо,

не се страхувам да вървя сама,

доскоро вярвах, чувствах се загубена,

а днес докосвам боса майката земя.

И като сокове живителни се влива

в жилите ми чисто нова кръв,

поела силата невидима,

сдвоена с моя произхóд.

Тъй дълго бягах във гора – обезлѐсена,

не виждах нищо, залези, слънца...

край мен животът ми си отминаваше,

а аз така и не протегнах му ръка.

Сега съм тук, на колене пред извора,

поглеждам в образа си променен,

но някъде дълбоко скрито в ризата

потупва плахо посъбудено сърце!