29 июн. 2021 г., 12:39

Проклятие

561 2 6

За какво беше всичко това
и изтритият джиесем номер?
Не останаха в мене слова
тишината от нас да прогонят.

 

Ти без чуждото мнение взе
и реши да ми бъдеш съдбата.
Подкосиха се мойте нозе,
но пък врастнах по-здраво в земята.

 

И подобно на стрък изсушен,
както само е той смарангьосан,
се пробуди надежда у мен
и реших, че ще те омагьосам.

 

Слушай:
Аз те проклиням със чар,
не намирай покой и насъне,
и мъкни своя тежък товар
сред бодливи цветя и сред тръни.

 

Нямам в тебе забвение, знай!
Само някакъв временен унес.
Как реши, че поставил си край
щом за сетно не ме и целуна?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, това е едното сигурно на този свят.
  • И по-добре. Ненапразно Труман Капоти твърди, че заради сбъднати молитви са се пролели повече сълзи, отколкото заради несбъднати.
  • Не бива, Ели. Нещото, което не е твое, няма да бъде никога. Но това само за стихото.
    Иначе, да, знам. Направо им е било като добър ден, да изстрелят една подобаваща клетва 😊
  • Ире, още в старинни времена жените са клели, мъжете - псували. Имало е разпределение на ролите, което днес се е размило.
    Пепи, обичам да забърквам турлугювечи, пък читателят да си прави сметката как ще ги консумира.
    Иначе ви благодаря!
  • Смарангьосан и забвение в едно стихотворение? Микс от жаргон, чуждица, джиесем... Забавно

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...