Eleya (Елия)
206 431
Jun 29, 2021, 12:39 PM

Проклятие 

  Poetry » Love
365 2 6

За какво беше всичко това
и изтритият джиесем номер?
Не останаха в мене слова
тишината от нас да прогонят.

 

Ти без чуждото мнение взе
и реши да ми бъдеш съдбата.
Подкосиха се мойте нозе,
но пък врастнах по-здраво в земята.

 

И подобно на стрък изсушен,
както само е той смарангьосан,
се пробуди надежда у мен
и реших, че ще те омагьосам.

 

Слушай:
Аз те проклиням със чар,
не намирай покой и насъне,
и мъкни своя тежък товар
сред бодливи цветя и сред тръни.

 

Нямам в тебе забвение, знай!
Само някакъв временен унес.
Как реши, че поставил си край
щом за сетно не ме и целуна?

© Елия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • О, това е едното сигурно на този свят.
  • И по-добре. Ненапразно Труман Капоти твърди, че заради сбъднати молитви са се пролели повече сълзи, отколкото заради несбъднати.
  • Не бива, Ели. Нещото, което не е твое, няма да бъде никога. Но това само за стихото.
    Иначе, да, знам. Направо им е било като добър ден, да изстрелят една подобаваща клетва 😊
  • Ире, още в старинни времена жените са клели, мъжете - псували. Имало е разпределение на ролите, което днес се е размило.
    Пепи, обичам да забърквам турлугювечи, пък читателят да си прави сметката как ще ги консумира.
    Иначе ви благодаря!
  • Смарангьосан и забвение в едно стихотворение? Микс от жаргон, чуждица, джиесем... Забавно
  • Явно не е хванало проклятието, затова.
    Случва се. А и не е хубаво да се проклина. Дори и за любов.
Random works
: ??:??