Проклятие
За какво беше всичко това
и изтритият джиесем номер?
Не останаха в мене слова
тишината от нас да прогонят.
Ти без чуждото мнение взе
и реши да ми бъдеш съдбата.
Подкосиха се мойте нозе,
но пък врастнах по-здраво в земята.
И подобно на стрък изсушен,
както само е той смарангьосан,
се пробуди надежда у мен
и реших, че ще те омагьосам.
Слушай:
Аз те проклиням със чар,
не намирай покой и насъне,
и мъкни своя тежък товар
сред бодливи цветя и сред тръни.
Нямам в тебе забвение, знай!
Само някакъв временен унес.
Как реши, че поставил си край
щом за сетно не ме и целуна?
© Елия All rights reserved.
