Аз съм онази, проклетата, която търсиш в душата си.
Аз съм онази властната, страшната, която те кара да настръхваш.
Аз съм онази истинската, изкусителната, която мечтаеш...
Толкова тайно, че и пред себе си не признаваш
Проклинам те!
Проклинам те да ме търсиш в тъмнината.
Полудял от желание.
Проклинам те!
Да ме докосваш едва в ръцете си,
а никога да не ме прегърнеш.
Проклинам те да ме сънуваш!
Проклинам те да ме жадуваш!
Защото аз съм, в миналото ти.
Аз съм в настоящето.
И ще те следвам в бъдещето,
докато свърши пътят ти на земята.
Ще направлявам съдбата ти,
защото аз съм съдбата.
Ще те преследвам с глутница хрътки пред себе си,
докато паднеш повален от умора,
докато признаеш страха си.
Да бъда твоя,
докато осъзнаеш,
че аз съм за тебе,
а ти си за мене...
Докато спреш да ме нараняваш...
Докато кажеш, че без мен ти не можеш...
© Деси Мандраджиева Все права защищены