Проклятието на вещицата
Аз съм онази, проклетата, която търсиш в душата си.
Аз съм онази властната, страшната, която те кара да настръхваш.
Аз съм онази истинската, изкусителната, която мечтаеш...
Толкова тайно, че и пред себе си не признаваш
Проклинам те!
Проклинам те да ме търсиш в тъмнината.
Полудял от желание.
Проклинам те!
Да ме докосваш едва в ръцете си,
а никога да не ме прегърнеш.
Проклинам те да ме сънуваш!
Проклинам те да ме жадуваш!
Защото аз съм, в миналото ти.
Аз съм в настоящето.
И ще те следвам в бъдещето,
докато свърши пътят ти на земята.
Ще направлявам съдбата ти,
защото аз съм съдбата.
Ще те преследвам с глутница хрътки пред себе си,
докато паднеш повален от умора,
докато признаеш страха си.
Да бъда твоя,
докато осъзнаеш,
че аз съм за тебе,
а ти си за мене...
Докато спреш да ме нараняваш...
Докато кажеш, че без мен ти не можеш...
© Деси Мандраджиева All rights reserved.
Може би, ако се оттървеш от личната неприязън, ще осъзнаеш словестния делириум в който изпадаш. Тези тежки диагнози, които поставяш, не подлежат на по нататъшен разбор, защото де факто съдържат нищото. Защо просто след като не харесваш някой автор, не прескачаш написаното от него?!
