Прокоба

Надвиснал е облак грозно над мен.
Посивя ми животът, но крия от вас.
Всичките чувства и мисли са в плен,
изтри ме, превърна ме в пепел за час.

И няма емоции, няма го светлия ден.
И няма го вече онзи топъл екстаз...
Изпариха се чувства, ума победен...
И всичко било е на сън, тъп мираж!

Може би друг ще намеря блажен
 и ти ще останеш само цветен колаж.
Дано не се чувстваш после ранен,
срещу себе си тръгнал с изтъркан шантаж...