16.07.2008 г., 16:19 ч.
Прокоба
544
0
0
Надвиснал е облак грозно над мен.
Посивя ми животът, но крия от вас.
Всичките чувства и мисли са в плен,
изтри ме, превърна ме в пепел за час.
И няма емоции, няма го светлия ден.
И няма го вече онзи топъл екстаз...
Изпариха се чувства, ума победен...
И всичко било е на сън, тъп мираж!
Може би друг ще намеря блажен
и ти ще останеш само цветен колаж.
Дано не се чувстваш после ранен,
срещу себе си тръгнал с изтъркан шантаж...
Посивя ми животът, но крия от вас.
Всичките чувства и мисли са в плен,
изтри ме, превърна ме в пепел за час.
И няма емоции, няма го светлия ден.
И няма го вече онзи топъл екстаз...
Изпариха се чувства, ума победен...
И всичко било е на сън, тъп мираж!
Може би друг ще намеря блажен
и ти ще останеш само цветен колаж.
Дано не се чувстваш после ранен,
срещу себе си тръгнал с изтъркан шантаж...
© Елена Мирчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
