Пролет
Пролет
Едно момиче чака пролетта,
с надежда във прозорците занича.
Ръце протяга - търси любовта,
лелеяна във тайнствено наричане.
Очите му от щастие блестят,
в косите му изгряват слънчогледи.
И сякаш в него себе си видях.
(Нима изтече толкоз много време?)
Нахлуха в мене спомени безброй
и пролетно ми стана на душата.
Косите ми, обсипани в сребро,
развя игриво пролетният вятър.
Душата ми преля от розов цвят
и цъфнал дъжд окъпа ме със обич.
Сърцето ми измило всеки грях,
пулсира пак в красива бяла пролет.
Цвета Иванова
Едно момиче чака пролетта,
с надежда във прозорците занича.
Ръце протяга - търси любовта,
лелеяна във тайнствено наричане.
Очите му от щастие блестят,
в косите му изгряват слънчогледи.
И сякаш в него себе си видях.
(Нима изтече толкоз много време?)
Нахлуха в мене спомени безброй
и пролетно ми стана на душата.
Косите ми, обсипани в сребро,
развя игриво пролетният вятър.
Душата ми преля от розов цвят
и цъфнал дъжд окъпа ме със обич.
Сърцето ми измило всеки грях,
пулсира пак в красива бяла пролет.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
