23 мар. 2011 г., 12:52

Пролетна бъркотия

1.4K 0 22

Дойде Баба Марта -

треска ме захвана,

страшна бъркотия

у дома настана!

 

Личната ми Муза

получи амнезия

и не ми изпраща

никаква поезия!

 

Котката ми, гледам, 

има вдъхновение,

ахка и нарежда 

май стихотворение...

 

В двора котараци

нощем се събират,

после под балкона

дружно рецитират!

 

Вместо мене,

Маца стана поетеса!

Цяла нощ разлайва

на съседа Песа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Марко!Ще поздравя и "КОкотката"Борко,дали пък да не взема да се пробам.Където и да кацне, все ще е вайдица!
  • Освен и ти като мацата
    да излезеш на "пиацата".
    Ще ти кацне музата
    веднага на бузата!
  • Поздрави, Ваня! Поздрави и котката... не с метлата, разбира се!
  • Ангар, тука идеята е, че Маца съчинява стихотворенията, а котараците ги рецитират, ама и твоята идея си я бива.Благодаря за чудесния отзив!Развесели ме!
  • Котките - напролет; ВаняИ - наесен, изпълняват свойта най-прекрасна песен!
    Така мислех, преди да прочета това стихотворение. Оказва се, че ВаняИ и през пролетта пее чудесно! Много ободряващо и развеселяващо стихотворение!Но ето този куплет ми се струва че трябва да се пипне:
    "В двора котараци/ нощем се събират,
    после под балкона/ дружно рецитират."
    Защото котешкият хор на рецитал не прилича. Пък и нали изпълнителката е Писана. Може би да бъде нещо от рода на:
    "Всички котараци/ нощем се събират
    долу под балкона/ и я аплодират!"

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...