23 мар. 2011 г., 12:52

Пролетна бъркотия

1.4K 0 22

Дойде Баба Марта -

треска ме захвана,

страшна бъркотия

у дома настана!

 

Личната ми Муза

получи амнезия

и не ми изпраща

никаква поезия!

 

Котката ми, гледам, 

има вдъхновение,

ахка и нарежда 

май стихотворение...

 

В двора котараци

нощем се събират,

после под балкона

дружно рецитират!

 

Вместо мене,

Маца стана поетеса!

Цяла нощ разлайва

на съседа Песа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Марко!Ще поздравя и "КОкотката"Борко,дали пък да не взема да се пробам.Където и да кацне, все ще е вайдица!
  • Освен и ти като мацата
    да излезеш на "пиацата".
    Ще ти кацне музата
    веднага на бузата!
  • Поздрави, Ваня! Поздрави и котката... не с метлата, разбира се!
  • Ангар, тука идеята е, че Маца съчинява стихотворенията, а котараците ги рецитират, ама и твоята идея си я бива.Благодаря за чудесния отзив!Развесели ме!
  • Котките - напролет; ВаняИ - наесен, изпълняват свойта най-прекрасна песен!
    Така мислех, преди да прочета това стихотворение. Оказва се, че ВаняИ и през пролетта пее чудесно! Много ободряващо и развеселяващо стихотворение!Но ето този куплет ми се струва че трябва да се пипне:
    "В двора котараци/ нощем се събират,
    после под балкона/ дружно рецитират."
    Защото котешкият хор на рецитал не прилича. Пък и нали изпълнителката е Писана. Може би да бъде нещо от рода на:
    "Всички котараци/ нощем се събират
    долу под балкона/ и я аплодират!"

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...