23.03.2011 г., 12:52

Пролетна бъркотия

1.4K 0 22

Дойде Баба Марта -

треска ме захвана,

страшна бъркотия

у дома настана!

 

Личната ми Муза

получи амнезия

и не ми изпраща

никаква поезия!

 

Котката ми, гледам, 

има вдъхновение,

ахка и нарежда 

май стихотворение...

 

В двора котараци

нощем се събират,

после под балкона

дружно рецитират!

 

Вместо мене,

Маца стана поетеса!

Цяла нощ разлайва

на съседа Песа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Марко!Ще поздравя и "КОкотката"Борко,дали пък да не взема да се пробам.Където и да кацне, все ще е вайдица!
  • Освен и ти като мацата
    да излезеш на "пиацата".
    Ще ти кацне музата
    веднага на бузата!
  • Поздрави, Ваня! Поздрави и котката... не с метлата, разбира се!
  • Ангар, тука идеята е, че Маца съчинява стихотворенията, а котараците ги рецитират, ама и твоята идея си я бива.Благодаря за чудесния отзив!Развесели ме!
  • Котките - напролет; ВаняИ - наесен, изпълняват свойта най-прекрасна песен!
    Така мислех, преди да прочета това стихотворение. Оказва се, че ВаняИ и през пролетта пее чудесно! Много ободряващо и развеселяващо стихотворение!Но ето този куплет ми се струва че трябва да се пипне:
    "В двора котараци/ нощем се събират,
    после под балкона/ дружно рецитират."
    Защото котешкият хор на рецитал не прилича. Пък и нали изпълнителката е Писана. Може би да бъде нещо от рода на:
    "Всички котараци/ нощем се събират
    долу под балкона/ и я аплодират!"

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....