Пролетна тъга
Сянка печална и сама -
туй е моята душа.
Че ти забрави ме, уви,
и сякаш нещо не върви
и душа не може да лети.
Роза усмихната - туй си ти,
но тоз цвят далек цъфти.
И нежността като гълъб отлетя,
че само ти си тя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены