Пролетна тъга
480
0
1
Сянка печална и сама -
туй е моята душа.
Че ти забрави ме, уви,
и сякаш нещо не върви
и душа не може да лети.
Роза усмихната - туй си ти,
но тоз цвят далек цъфти.
И нежността като гълъб отлетя,
че само ти си тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
