Пролетно
Любовта разцъфтява на чудни места.
На пролетна поляна сред горите,
полагам те на свежата трева,
обсипвам те със нежност и възхита.
И вкусвам пролетна омая
от развълнуваната гръд,
а устните ми вече знаят,
че твойте устни ги зоват.
Сплетени в страстта на пролетта,
сред възбудения шепот на листата,
на ласките във буйната река
оставили сме тръпнещи телата.
И слети сред зелената трева,
неизречени мечти изричаме,
нехаещи за твърдата земя,
разбираме, че можем да обичаме.
На пролетна поляна сред горите,
полагам те на свежата трева,
обсипвам те със нежност и възхита.
И вкусвам пролетна омая
от развълнуваната гръд,
а устните ми вече знаят,
че твойте устни ги зоват.
Сплетени в страстта на пролетта,
сред възбудения шепот на листата,
на ласките във буйната река
оставили сме тръпнещи телата.
И слети сред зелената трева,
неизречени мечти изричаме,
нехаещи за твърдата земя,
разбираме, че можем да обичаме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светослав Иванов Все права защищены
