Пролетно
Любовта разцъфтява на чудни места.
На пролетна поляна сред горите,
полагам те на свежата трева,
обсипвам те със нежност и възхита.
И вкусвам пролетна омая
от развълнуваната гръд,
а устните ми вече знаят,
че твойте устни ги зоват.
Сплетени в страстта на пролетта,
сред възбудения шепот на листата,
на ласките във буйната река
оставили сме тръпнещи телата.
И слети сред зелената трева,
неизречени мечти изричаме,
нехаещи за твърдата земя,
разбираме, че можем да обичаме.
На пролетна поляна сред горите,
полагам те на свежата трева,
обсипвам те със нежност и възхита.
И вкусвам пролетна омая
от развълнуваната гръд,
а устните ми вече знаят,
че твойте устни ги зоват.
Сплетени в страстта на пролетта,
сред възбудения шепот на листата,
на ласките във буйната река
оставили сме тръпнещи телата.
И слети сред зелената трева,
неизречени мечти изричаме,
нехаещи за твърдата земя,
разбираме, че можем да обичаме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светослав Иванов Всички права запазени
