Пролетно

29 апр. 2008 г., 06:57

Поэзия

647 0 3

Посветено.

Най-бялата пролет е тази. Ранява ме.

Ти си сам - самотен вятър. Зелени следи.

Аз съм сама и във мен не цъфтят цветове,

и не знам, не знам дали пак ще цъфти..

Над света вишните ронят приказен цвят...

Моята пролет кълне се, че пак ще обичам...

Едно прогонено име, един стон непознат

в мен покълват и пак те изричам...

Най-бялата пролет е тази. Тя обещава.

Зелени сънища, в които те има. Щастлива съм.

Приказни капят цветовете на вишните. Ранява

красотата, в която те няма. Само пролетен сън...