Пролетно
Посветено.
Най-бялата пролет е тази. Ранява ме.
Ти си сам - самотен вятър. Зелени следи.
Аз съм сама и във мен не цъфтят цветове,
и не знам, не знам дали пак ще цъфти..
Над света вишните ронят приказен цвят...
Моята пролет кълне се, че пак ще обичам...
Едно прогонено име, един стон непознат
в мен покълват и пак те изричам...
Най-бялата пролет е тази. Тя обещава.
Зелени сънища, в които те има. Щастлива съм.
Приказни капят цветовете на вишните. Ранява
красотата, в която те няма. Само пролетен сън...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Георгиева Все права защищены
