Darq (Мария Георгиева) Darq (Мария Георгиева)
9
Apr 29, 2008, 6:57 AM

Пролетно

  Poetry
870 0 3

 

Посветено.

 

 

Най-бялата пролет е тази. Ранява ме.

Ти си сам - самотен вятър. Зелени следи.

Аз съм сама и във мен не цъфтят цветове,

и не знам, не знам дали пак ще цъфти..

 

Над света вишните ронят приказен цвят...

Моята пролет кълне се, че пак ще обичам...

Едно прогонено име, един стон непознат

в мен покълват и пак те изричам...

 

Най-бялата пролет е тази. Тя обещава.

Зелени сънища, в които те има. Щастлива съм.

Приказни капят цветовете на вишните. Ранява

красотата, в която те няма. Само пролетен сън...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0