Когато пак южнякът тук задуха,
и портите на топлото отвори,
то значи – пролетта е вече тука
и сякаш във ухото ми говори.
Тя цветове красиви ще разлее,
по ниви, по поля и по ливади.
От минзухари ще залилавее,
и багри ще се ширнат на каскади.
Зеленото с килим ще ни обгърне,
червено – жълтото пламти в лалета,
а бяло – розовото ще прегърне,
обилно нацъфтелите дървета.
И звучните игри на птици пойни,
ще огласят ни с радост, сладки песни.
Да замечтаем се за дните знойни,
и миговете слънчево – небесни!
© Данаил Таков Все права защищены