31 мая 2019 г., 11:35

Пролетно сбъдване 

  Поэзия » Свободный стих
511 0 0

Разлиствам пориви с ухаеща стаеност

и с много обич в цъфнала душа,

мечтая в тихи сутрини да пея

и да оцветявам своята дъга.

Сега наричам си

за сбъднатост и споделеност,

с душевен взрив от раждаща се светлина,

а ако имах право на желание вселенско,

то би било да остарея с теб

във сбъдната мечта.

И в трепетен копнеж

за миг на сливане и занемялост,

когато две души откриват своите тела,

обричам се да бъда твоя нежност,

докато в мен тупти

нестихващата kрасота.

© Infinity Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??