31 may 2019, 11:35

Пролетно сбъдване

870 0 0

Разлиствам пориви с ухаеща стаеност

и с много обич в цъфнала душа,

мечтая в тихи сутрини да пея

и да оцветявам своята дъга.

Сега наричам си

за сбъднатост и споделеност,

с душевен взрив от раждаща се светлина,

а ако имах право на желание вселенско,

то би било да остарея с теб

във сбъдната мечта.

И в трепетен копнеж

за миг на сливане и занемялост,

когато две души откриват своите тела,

обричам се да бъда твоя нежност,

докато в мен тупти

нестихващата kрасота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Infinity Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...