Пролетта е илюзия
Щъркелите с клюновете си затракаха,
над оглушалата от тишина камбанария.
Пролетта събуди се и всички се прозяваха,
земята се протегна и разтвори се цяла.
Наизкачаха от нея сънища навсякъде,
от семенца безброй под снега лежали.
Слънцето топло всяко едно близваше,
и им казваше: Аз съм баща ви.
Само една семка от изядената ябълка на Ева
бе сигурна, че пролетта е илюзия.
Ще я видите по улиците как говори си сама,
че никога повече не иска да поникне.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислав Русев Все права защищены
- Благодаря Младен.
