Tilenus (Станислав Русев)
228 379
30 мая 2015 г., 01:46  

Пролетта е илюзия 

  Поэзия » Другая
409 0 2

 

 

 

 

 

Щъркелите с клюновете си затракаха,
над оглушалата от тишина камбанария.
Пролетта събуди се и всички се прозяваха,
земята се протегна и разтвори се цяла.

Наизкачаха от нея сънища навсякъде,
от семенца безброй под снега лежали.
Слънцето топло всяко едно близваше,
и им казваше: Аз съм баща ви.

Само една семка от изядената ябълка на Ева
бе сигурна, че пролетта е илюзия.
Ще я видите по улиците как говори си сама,
че никога повече не иска да поникне.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Станислав Русев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??