Tilenus (Станислав Русев)
228 379
30.05.2015 г., 1:46 ч.  

Пролетта е илюзия 

  Поезия » Друга
408 0 2

 

 

 

 

 

Щъркелите с клюновете си затракаха,
над оглушалата от тишина камбанария.
Пролетта събуди се и всички се прозяваха,
земята се протегна и разтвори се цяла.

Наизкачаха от нея сънища навсякъде,
от семенца безброй под снега лежали.
Слънцето топло всяко едно близваше,
и им казваше: Аз съм баща ви.

Само една семка от изядената ябълка на Ева
бе сигурна, че пролетта е илюзия.
Ще я видите по улиците как говори си сама,
че никога повече не иска да поникне.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Станислав Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??