Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
11 мар. 2019 г., 07:54

Пролетта е на дъх разстояние 

  Поэзия
1153 5 7

Непонятно кога се разлисти небето

и бадемите вдигнаха розови храмове.

Тихомълком в зори изумрудно вълшебство

милостиво лекува черноземните рани.

 

Съживени, нечуто чудеса избуяват

от пашкула на зимните сънища сиви.

И земята е храм от прошепнати тайни,

в който вятър опалов гнездото си свива.

 

От звезда на звезда нощем ангели сбират

всички стъпки на птици, всички думи за обич.

И е топла нощта, и е светъл Всемирът

щом сърцата човешки за любов са готови.

 

Сътворена от чудо, от протегнати длани,

тази нова вселена ни проправя пътека.

Пролетта - ето виж! - е на дъх разстояние.

Просто казваш "обичам" - и си в нея навеки.

© Мима Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??