Пролетта е на дъх разстояние
Непонятно кога се разлисти небето
и бадемите вдигнаха розови храмове.
Тихомълком в зори изумрудно вълшебство
милостиво лекува черноземните рани.
Съживени, нечуто чудеса избуяват
от пашкула на зимните сънища сиви.
И земята е храм от прошепнати тайни,
в който вятър опалов гнездото си свива.
От звезда на звезда нощем ангели сбират
всички стъпки на птици, всички думи за обич.
И е топла нощта, и е светъл Всемирът
щом сърцата човешки за любов са готови.
Сътворена от чудо, от протегнати длани,
тази нова вселена ни проправя пътека.
Пролетта - ето виж! - е на дъх разстояние.
Просто казваш "обичам" - и си в нея навеки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мима Иванова Все права защищены
